www.rechnik.bat-bel.com
ISBN: 954-786-004-6

За основа на речниковия фонд е използван екавският говор. Формите на йекавското наречие са дадени в скоби.Граматичното значение на повечето думи е дадено с курсив след тях. (Виж подробно бележките по-долу). Когато фигуративното значение на някоя дума съвпада в двата езика, не е указвано изрично.След глаголите с курсив е указан вида им (св или нсв), без да е указано изрично, че са глаголи. В някои случаи са дадени в една статия - когато са с еднакво значение, но от различен вид. Този начин на подреждане е използван само в случаите когато глаголите стоят близо един до друг по азбучен ред, така че да не се затруднява търсенето им. Когато началото на формата за 1 л. ед. ч. съвпада със съответната част на инфинитива, тя е заместена с тире. Заместената част представлява една или няколко срички, като винаги е оставяна поне една свързваща буква, например: брaшњавити, -вим нсв 1) (В) посипвам с брашно; 2) ставам сипкав.Когато група глаголи, дадени в една статия, имат един и същ вид или изискват един същ падеж, категориите са дадени само след последния глагол. Със запетая се отделят инфинитивът на глагола и формата за 1 л. ед. ч., с "и" - инфинитивите или формите за 1 л. ед. ч. - например: акцептирати, -цeптирaм и aкцептовати, -туjем св нсв; буктати, -тим и бyкћем нсв; притaкнути и притaћи, притакнем св. Падежите, които изисква един или друг глагол са дадени с курсив в скоби. Ако глаголът е многозначна дума, падежът се указва: 1) преди значенията, ако се отнася за всички тях; 2) след цифрата на съответното значение, за което се отнася.По-особените форми за 1 л. ед. ч. и минали причастия са дадени като отделни статии. Съществителните имена се дават във формата им за именителен падеж. След нея е дадена формата за родителен падеж, когато има изключение от основното правило за образуването й. За улеснение е оставена свързваща буква между формите за именителен и родителен падеж. В рамките на една статия със запетая се отделят формите на именителен и родителен падеж, с "и" - съществителните с еднакво значение. Граматичната принадлежност на думата (съществително име) не се указва. Даден е направо родът: м, ж, ср. Когато две съществителни, дадени в една статия са от един и същ род, последния е указан само след второто.
Прилагателните имена са дадени с формите за мъжки род. Окончанията -а, -о, с които по правило се образуват формите за женски и среден род, не са посочени. Указанието прл (прилаганелно име) е използвано само в случаите, които могат да предизвикат двусмислие.Сравнителната степен е означена със съкращението сс. Когато тя се образува по-особено, се дава като отделна статия.
Чуждият произход на думите не е даден навсякъде, а само там, където може да предизвика съмнение. Указан е с курсив след граматичното значение на думата. За обозначаване на преминаване през друг език е използван знакът ">". Когато значенията на една дума в двата езика съвпадат, не са давани пояснения, например: aлт м муз алт. Пояснения са дадени при думите с чужд произход, които имат различен превод на двата езика, например под шмекер нем в сръбския език основно се разбира: човек с добър, изтънчен вкус, а в българския: непочтен, долен хитрец, измамник. Принадлежността към един или друг стил на езика (жарг, разг, ост и т.н.) се дава с курсив след указанието на произхода на думата.На последно място в указанията се дава областта на употреба на думата - юр - право; анат - анатомия; техн - техника; ик - икономика и пр.
Знакът тилда (~) е използван за замествне на повтарящи се думи или части от думи. Например, бицикл м велосипед; ~изам, -зма м колоездене; ~ист(а) м колоездач. В тази статия ~ замества цяла дума - бицикл. Тилдата замества и цялата основна дума на дадена статия в изразите, добавени към нея, например, стaње ср състояние; ванредно ~ извънредно положение. Но в статията: блaгaј|на ж каса; ~ник м касиер, тя замества част от дума - до знака "|", т.е. блaгaј. При заместване на част от дума с ~ е съблюдавано правилото, че в една дума в сръбския език обикновено има едно основно ударение, което може да бъде следвано от дълги срички. За да се опрости оформлението, при дублетните форми, показани със скоби, знакът "|" е изпуснат, като буквата в скобите не се чете в следващите думи, например: aскет(а) м аскет; ~изам, -зма м аскетизъм, вместо aскет|(а) м аскет; ~изам, -зма м аскетизъм.